Технически степени и изисквания

През 19-ти век в школите по бойни изкуства царял хаос по отношение на присъждането на “степени”. Без единна система, всяка школа издавала собствени сертификати, които покривали разбира се само нейните изисквания.

Системата за степенуване – Дан е японска мярка използвана за обозначаване на ниво, стъпка или клас, използвана в съвременните бойни изкуства. Въведена е от Джигоро Кано  – създателя на съвременното джудо. В началото на 1880 г. той за първи път започва да прилага системата “дан” в своето легендарно доджо “Кодокан”. Останалите цветове на коланите са добавени от треньора по джудо Миконосуке Кавиши, който ги е въвел около 1935 г., а целта е била да мотивира своите ученици за по-големи постижения. Те са адаптирани и към каратето от Гичин Фунакоши, който е основател на Шотокан карате.

Ученическите технически степени по Таекуон-до се наричат „Гуп”. Съществуват 10 нива на ученически степени (Гуп). Подредени са в „обратен” ред – от най-ниската степен (10 Гуп) до най-високата (1 Гуп). Всяка степен съответства на колан с различен цвят:

•   9 Гуп – бял колан с жълта лента
•   8 Гуп – жълт колан
•   7 Гуп – жълт колан със зелена лента
•   6 Гуп – зелен колан
•   5 Гуп – зелен колан със синя лента
•   4 Гуп – син колан
•   3 Гуп – син колан с червена лента
•   2 Гуп – червен колан
•   1 Гуп – червен колан с черна лента

Цветовете на коланите в Таекуон-до имат и своето символично значение:

• Бял колан – символизира невинността, незнанието и

липсата на умения на практикуващия.

• Жълт колан – символизира земята, в която растението

развива корените си, израства и дава своите плодове и семена, т.е. олицетворява усвояването на основите на Таекуон-до.

• Зелен колан – символизира растежа и развитието на младо

дърво, така както практикуващият Таекуон-до започва да трупа знания и умения, следвайки пътя на бойното изкуство.

• Син колан – символизира небето към което се стреми

развиващото се дърво, подобно на стремежа към съвършенство на ученика.

• Червен колан –  символизира опасност както за противника,

така и за самия ученик – опасност от надценяване на собствените си възможности, от травми, от липса на самоконтрол върху ума и тялото, опасност да използва знанията и уменията си по негативен за себе си и околните  начин.

Изискванията за всяка степен включват практическа и теоретична част.

• Практическа част – техники, които се демонстрират пред изпитващия инструктор:
  • Основни техники – атакуващи и защитни движения от зададени позиции;
  • Форми – рattern – tul  – комплекс от атакуващи и защитни действия и тактики, в точно определена последователност, срещу въображаем противник.
  • Спаринг– атакуващи и защитни движения с партньор по задание (договорен) или  единоборство по определени правила (свободен):
    • Three step sparring (sambo matsogi) – договорен три стъпков спаринг – изпълнява се самостоятелно или с партньор;
    • Free sparring no contact (jayоо matsogi) – свободен спаринг без контакт;
    • Two step sparring (ibo matsogi) – договорен спаринг с две стъпки, изпълнява се с партньор;
    • One step sparring (ilbo matsogi) – едностъпков договорен спаринг.
  • Самозащита– Self defence (hosin sul) –  техники за самоотбрана:
    • Grabbing and releasing  – хващания и освобождавания от захвати;
    • Sweeping – подсечки;
    • Falling тechniques –  падания;
    • Ground тechniques  –  техники на земята;
    • Primary defences against sticks & knife  – основни техники срещу тояга и нож;
  • Специална техника – чупене на дъски със скокове на дължина и височина.
  • Силов тест (чупене) – чупене на голям брой дъски с един удар.
• Теоретична част – тест с въпроси на тема:
  • История, символика, понятия, научни обосновки, принципи и правила на поведение, обръщения, команди и др.;
  • Tерминология – наименования на позиции, техники, пособия и др. на английски, корейски / произношение на латиница / и български език;
  • Философия – „До“ .

Количеството на изискванията и тяхната трудност нараства с нарастването на техническата степен, за която се отнасят. Например – за ниските степени се изискват базовите удари с крака, а за по-високите същите техники се изпълняват със завъртане, скок и комбинация от двете.

Новите техники от формата за всеки гуп, се отнасят към основните техники. Тези техники не са включени в изискванията, като основни техники, защото са част от формата и се изпълняват с формата. Техните названия, като терминология са включени в теорията за съответната степен.

За всички техники, включени в теорията, като терминология трябва да се знае тяхното предназначение, както и правилният начин за тяхното изпълнение. Тази информация може да бъде намерена в „Енциклопедия по Таекуон-до” и получена от инструктора по време на тренировка или семинар.

Към изпитните изисквания за определена степен се включват и изискванията за предходните степени.