Те Кион/Taekkyon е система за ръкопашен бой, умение за самозащита, бойно изкуство и форма на динамичен Чи Гонг (система за контролиране на енергийния потенциал в Микро и Макро космоса). Изкуството Те Кион може да се определи като традиционен метод за самозащита, основан върху принципите на максимално интензивно и хармонично развитие на физическите и духовните качества на личността. Външно Те Кион се характеризира с естествени и меки движения, но вътрешното му съдържание е много силно и дори „остро“. Майсторите картинно го сравняват с „желязна ръка в кадифена ръкавица“.
Преведено по смисъл, Бе Ге Те Кион, както е пълното название на Те Кион, означава „Бойците в бели дрехи“. Това бойно изкуство е известно в Япония под найменованието Схай Джус (Висше изкуство). Белия цвят символизира високите морални и нравствени добродетели и чистотата на „празното съзнание“ – присъщи условия за овладяване на духовните и физическите аспекти на това изкуство. Белият цвят олицетворява в източния светоглед и смъртта, защото Те Кион в миналото е бил най-жестокото бойно изкуство, практикувано някога на Корейския полуостров.
По различни причини до преди няколко години изкуството на Те Кион не бе известно на широката аудитория практикуващи корейски бойни изкуства както в Корея, така и извън страната. Няколко висококвалифицирани майстори са обучавали малък брой ученици. На фона на бурното развитие на Таекуондо, Те Кион оставаше в сянка. Въпреки че днес този стил печели все повече привърженици и популярност в международен мащаб, все още основните му характеристики са почти неизвестни за мнозинството почитатели на бойните изкуства.
За разлика от повечето съвременни корейски стилове, създадени „експресно“ от различни майстори, Те Кион се е формирал постепенно и с течение на времето. Върху неговата еволюция са оказали влияние корейските народни игри, фолклорните ритуали и древните бойни изкуства. В този смисъл Те Кион не е творение на един човек, а стил събрал в себе си есенцията на корейската национална школа. Върху Те Кион са оставили отпечатък стилове като Субак, Сирум и До Сул (Пътят към могъществото), а в по-ново време техники от Те Кион взаймстват и бойни изкуства като Хапкидо, Таекуондо, Кьоксул и др.
Според историческите сведения Бе Ге Те Кион води произхода си от преди 2000 години от районите на Маджурия и Корейския полуостров. За първи път названието на стила се среща в хрониката на Чае Мул Бо (Книга на съкровищата), съставена по времето на владетеля Чонгджо от династия Чосон.
Те Кион като бойни умения включва основно удари и блокове с ръце и крака, събаряния, захвати, ключове и хвърляния. Използват се също техники с глава, рамена, лакти, колена, длани, пръсти и с други части на тялото. Техниките били толкова фантастични и мощни, че днес малцина са тези, които могат да ги овладеят в дълбочина. От всички корейски стилове старата форма на Те Кион се смята за най-ефективна и унищожителна. Добре овладяно, изкуството на Те Кион позволявало на бойците от древността да побеждават в ръкопашен бой многоброен и добре въоръжен противник. Съкрушителната мощ на Те Кион почива върху спазването на определени принципи, позволяващи на практикуващия да използва в пълна степен своя психофизически потенциал.
Голямо внимание се обръща на дишането, концентрацията на енергията, контрола върху центъра на тежестта, разгръщането на функциите на енергийните центрове на тялото, а също и на преодоляването на чуството за болка.
Движенията се отработват първоначално индивидуално, а след това по двойки. Всяка техника се разучава в три варианта: формален, спарингов и боен. Чрез формалния вариант техниката се разучава и усъвършенства от място; Спарингговия вариант е предназначен за съревнования и се тренира в стъпка; Бойния вариант е по-твърд и динамичен, предназначен да елиминира бързо съпротивата на опонента.
Избягването на атаката чрез преместване на тялото в Те Кион се счита за по-висше умение от директното блокиране и противопоставяне на ударите. Правилното отбягване на удара прави противниковата атака неефективна и независимо от нейната сила я превръща в излишен разход на енергия, тъй като ударите попадат просто в празно пространство.
В наши дни Те Кион е официално признато в Корея за ценно културно наследство под №76. През 1983 г. корейското правителство признава системата за водене на бой Те Кион като оригинално традиционно корейско бойно изкуство, част от съкровищницата на световната култура. Но преди векове, когато е била създадена, тази система е служила като главно средство за ръкопашен бой и самоотбрана на Корейския полуостров. Днес, много време след възникването си, Те Кион продължава да бъде един от най-сериозните азиатски бойни методи.
