Системата за степенуване – Дан е японска мярка използвана за обозначаване на ниво, стъпка или клас, използвана в съвременните бойни изкуства. Въведена е от Джигоро Кано – създателя на съвременното джудо. В началото на 1880 г. той за първи път започва да прилага системата “дан” в своето легендарно доджо “Кодокан”. Останалите цветове на коланите са добавени от треньора по джудо Миконосуке Кавиши, който ги е въвел около 1935 г., а целта е била да мотивира своите ученици за по-големи постижения. Те са адаптирани и към каратето от Гичин Фунакоши, който е основател на Шотокан карате.

За системата на Корейския кикбокс ATKD.eu взаймства системета за степени от Таекуон-до, където ученическите технически степени се наричат „Гуп” (цветни колани) и са подредени в „обратен” ред – от най-ниската степен (10 Гуп – бял колан) до най-високата (1 Гуп – червен колан с черна черта). Майсторските степени се наричат „Дан“ (черен колан) и са нарастващи, обозначени с различен брой черти на колана. Начинаещите започнали да практикуват изкуството започват от бял колан, за който не полагат изпит.

Ползват се пет нива на ученически степени и шест майсториски (Дан), базирани на основните цветове на коланите. Степените са подредени по цветовете на съответните колани:

Бял колан – дава се на вски начинаещ

  Жълт колан

  Зелен колан

  Син колан

  Червен колан

   Червено/черен колан (известен като Пум)

  Черен колан – 1ви Дан

Цветовете на коланите имат и своето символично значение:

  • Бял колан – символизира незнанието и липсата на умения на практикуващия.
  • Жълт колан – олицетворява усвояването на основните техники.
  • Зелен колан – символизира растежа и развитието, следвайки пътя на бойното изкуство.
  • Син колан – символизира стремежа към съвършенство на практикуващия.
  • Червен колан –  символизира опасност – опасност от травми, от липса на самоконтрол, опасност да използва знанията и уменията си по негативен начин.
  • Черен колан – той е противоположност на белия и символизира техническото майсторство, силата на духа.

Бойното изкуство е като спирала – има начало, но няма край. Всеки сам определя докъде ще стигне с усилията и упоритостта, които влага по време на тренировките.

Изисквания за цветни колани

Изискванията за всяка степен включват практическа и теоретична част.

Практическа част – техники, които се изпълняват:

  • Базови техники – атакуващи и защитни движения;
  • Комбинации – последователност от атакуващи или защитни движения.
  • Спаринг – атакуващи и защитни движения с партньор по определени правила.
  • Самозащита – Self-defence –  техники за самоотбрана.
  • Специална техника – чупене на дъски със скокове.
  • Силов тест* (чупене) – чупене на голям брой дъски с един удар.

Теоретична част – въпроси на тема:

  • Понятия, принципи и правила на поведение, обръщения, команди и др.
  • Терминология – наименования на позиции, техники, движения и др.
  • Философия – „До“ .

Количеството на изискванията и тяхната трудност нараства с нарастването на техническата степен, за която се отнасят. Например – за ниските степени се изискват базовите удари с крака, а за по-високите същите техники се изпълняват със завъртане, скок и комбинация от двете.

За всички техники, включени в теорията, като терминология трябва да се знае тяхното предназначение, както и правилният начин за тяхното изпълнение.

Към изпитните изисквания за определена степен се включват и изискванията за предходните степени.

*Броя на дъските за силовия тест и височината за специалната техника се определят от изпитващия.

Изисквания за черни колани

Технически изпити се полагат за степените от I до VI Дан.

Изискванията за черни колани включват:

  • Практическа част – техники, който се демонстрират пред изпитващия инструктор. Включват:
    • Техника с крака и ръце – изпълнение на кобинации от удари и блокове. Изпълнение на един или повече удари в комбинация със скок или въртене (180˚/360˚).
    • Спаринг – атакуващи и защитни движения с партньор по задание (договорен) или единоборство по определени правила (свободен).
    • Самозащита – техники за самоотбрана срещу въоръжен или невъоръжен противник.
    • Специална техника – чупене на една или повече дъски със скокове или въртене на дължина или височина.
    • Силов тест* – чупене на дъски/тухли/керемиди с един удар.
  • Теоретична част – тест.

Количеството на изискванията и тяхната трудност са ясно дефинирани за ниските степени дан и стават условни за по-високите степени.

Към изпитните изисквания за определена степен се включват и изискванията за предходните степени.

*Посоченият брой на дъските за силовия тест и височината за специалната техника са ориентировъчни и се определят от изпитващият.

(Visited 64 times, 1 visits today)