English !!! Този материал е продължение на статията:Практически за Теория на силата 2
Енциклопедия Таекуон-до, включително „Теория на силата“ се изучава от всички практикуващи, но…
– Съдържа примери които са принципни и не са особено подходящи.
– Не съдържа дефиниции.
– Съдържа общи насоки за техниките.
– Не обяснява същността на техниките…
В повечето традиционни бойни изкуства защитната философията се базира на така наречените „блокове“, които практикуващите усъвършенстват години наред до автоматизъм. Тези техники се описват като мощни, решителни и способни да спрат всяка атака.
Блоковете са различни стандартизирани движения (техники), предназначени да отблъснат, отклонят или спрат идваща атака. Съществуват различни форми: долен блок, горен блок, блок отвън и много други. Традиционната цел на тези техники е не само да блокират пътя на удара, но и да го „срещнат“ със сила, отклонявайки атаката. Според естеството на техниката могат да са твърди – за защита или меки – ръката се „плъзга“, променяйки траекторията на удара.
Смята се, че редовните тренировки укрепват костите и мускулите на ръцете, правейки ги достатъчно здрави, за да изпълняват блокове. Тренировъчната техника включва безброй повторения на всеки блок във въздуха, както и работа с партньор, който обикновено изпълнява предвидими, често предсказуеми атаки.
От казаното до тук може да формулираме какво е блок:
Блок е комплексно движение предназначено да спре или отклони атаката от противник, с цел да предотврати травмиращ контакт.
Целта на блока не е просто да прегради пътя на удара, а да въздейства силово пренасочвайки кинетичната енергия на атаката.
Същността на блокиращата техника е генериране от изпълнителя на оптимално количество кинетична енергия и прецизен трансфер на тази енергия към противника.
Изпълнението на блок се състои от няколко последователни фази:
- Подготвителна – тялото се подготвя за изпълнение (това включва корекция на позиция, начални елементи от вълна, дишане и т.н.
- Изпълнителна – тялото и отделни негови части в заучена последователност се ускоряват към целта, генерира кинетичната енергия.
- Фокус – момента на контакт с целта или крайната точка при изпълнение срещу въображаем противник (във въздуха).
Разликата между удар и блок на пръв поглед е тотална – траекториите на изпълнение са различни, също така и блокиращите повърхности… Но има и идентични техники за удар и блок със съвпадащи траектории и ударни/блокиращи повърхности!
Ако сравним тези (идентични) техники може да намерим разликата:
- Двете техники имат препокриваща се същност – генерират кинетична енергия и я насочват към противника.
- Двете техники имат еднакви последователности на изпълнение – подготвителна, изпълнителна и фокус.
- Двете техники имат различна цел – удара цели да порази при контакт, а блока да предотврати травмиращ контакт.
Като заключение от направеното сравнение се стига до следното:
Разлика между удара и блока е в целта на техниката (крайния резултат) – ударната техника е насочена да порази, а блокиращата да предпази.
Практически човешкото тяло, особено крайниците му, не са подходящи за противодействие на директен удар без допълнителна абсорбция. Тяло не е стоманен скелет, а сложна биомеханична система и опитът да се превърне една от частите му в „щит“ без подходящо абсорбиране на енергията от удар ще доведе до разрушение. Обикновено блокът се явява пасивна реакция на атака, която вече е започнала и в практиката не винаги е ефективен.
Следва продължение…
