Кикбоксът е един от най-новите, но радващи се на огромна популярност спортове както по света, така и у нас. Той съчетава в себе си всичко най-добро от класическия бокс и каратето. В сравнение с бокса, който разчита само на удари с ръце, използването на удари с крака от карате му придават по-голяма естественост и разнообразие от техники, което го прави много атрактивен за зрителите.
Според класификацията на видовете спорт кикбоксът спада към групата на полиструктурни спортове, със стохастична (ва- риативна) структура на двигателната дейност. В тази група движенията се отличават с голямо разнообразие на пространствените, времевите и силовите характеристики. В променливите и сложни условия на единоборство двигателните действия се характеризират с много разновидности при решаване на възникналите проблеми. Успоредно с овладяването на широк репертоар от защитни и нападателни средства и способи, състезателите разполагат и с т. нар. коронни съвършено усвоени похвати, които демонстрират техните индивидуални особености.
Като модерен, съвременен спорт, кикбоксът е взаимствал най-доброто от класическите бокс и карате. Въпреки че е интегрирал техники и от двата бойни спорта, той съществено се различава от тях. Това съчетание го превръща в спорт с много сложна двигателна дейност, която се проявява в постоянно изменящи се екстремални условия на тренировка и особено в състезание. Състезателите са подложени на големи физически и психически натоварвания. Те трябва да овладеят и прилагат на ринга огромен арсенал от сложни динамични стереотипи в условия на остър конфликт с противник, който активно им противодейства. Много от техниките с крака са видоизменени, като е променена амплитудата и траекторията на движение. Техническият арсенал от удари с ръце от класическия бокс (прав, кроше и ъперкът) е обогатен с нови техники. Съчетаването на удари с ръце и крака във взаимосвързани атакуващи/контраатакуващи комбинации превръща кикбокса в много сложен за състезателите от координационна гледна точка, но го прави изключително атрактивен за зрителите бойно-приложен спорт.
Компилацията от два различни спорта е довела до възприемането на специфична терминология. За ударите с ръце се използват боксовите термини, а техниките с крака са с японски наименования. Тази „триезична“ терминология за неспециалисти е трудноразбираема (напр. ляв прав, дясно кроше, ляв ъперкът; вътрешен/външен лоу кик, ляво мае гери, дясно уширо маваши и др.), където английски и японски термини са с българска транскрипция, но така е придобила популярност и масово се използва от треньори, състезатели и съдии у нас. Това е терминологията, с която са описани техниките в специализираната литература1 (вкл. учебника по кикбокс на НСА). В световен мащаб международната организация WAKO, която организира и провежда световни, континентални (в т.ч. европейски), регионални (в т.ч. балкански) първенства, е наложила английската терминология.
