Изразът бойни изкуства БИ е превод от английски “Martial arts“, произлиза от латински и означава изкуството на Марс, римския бог на войната. Използва се около 1933 г. за първоначалното наименование на бойните техники на Япония. Терминът първоначално се отнася до бойната система на Европа около 1550 година.

Думата „стил“ често се употребява в средите на бойните изкуства. Нейното значение е доста „широко“ и това често води до объркване.

В съвременното ежедневие думата “стил” означава да се представиш по модерен начин (като коса или облекло) или по показен начин. По-точно описва личното представяне на индивида и неговата уникалност. Всеки черен колан притежава свой уникален “стил” на изпълнение. Инструкторът по бойни изкуства може да има свой уникален “стил” на преподаване. Целта е те да се свържат с учителя толкова много, че да се движат еднакво, да изпълняват същото. В крайна сметка този практикуващ ще стане черен колан и ще развие свой собствен уникален “стил” на изпълнение. Такава дефиниция е доста обща и може да се интерпретира като „индивидуален стил на всеки инструктор“. В този смисъл широко се прилага и терминът „школа“.

Едно от масовите значения на „стил“ в бойните изкуства е пряко свързано с техниките и може да се дефинира така: „Уникални индивидуални характеристики, видими при изпълнение на техники“. Това са „видими“ разлики в начина на изпълнението на техниките, спрямо друг „стил на изпълнение“. Когато разликите в техниките не са очевидни думата стил придобива друго, „по-широко“ значение. Терминът “система” означава “цялото творение; вселената” и идва от латинското “systema” (“подредба”), от гръцкото “systema” (“организирано цяло; цяло съединение от части). По – широкото значение на „стил“ като система е „Набор от принципи, техники, методи и правила за практикуване, които заедно образуват система“.

Таекуон-до е съвременното лице на Корейските бойни изкуства. Името ”TAE KWON DO” е предложено от ген. Чой Хонг Хи през 1955г. В последствие се обособяват два стила:

  • Създаденото от ген. Чой „Taekwon-do” през 1955 г. е бойно изкуство известно като “Chang Hon” стил или „Традиционно” Таекуон-до. Първоначално се развива от Международната федерация по Таекуон-до  /ITF/ и е известно като “ITF” Таекуон-до. Често го наричат „Северно Корейско” Таекуон-до, но произходът му не е от там, защото Таекуон-до е представено в Северна Корея през 1980 г.
  • Създаденото по-късно „Таекуондо” е предложено като „Корейско бойно изкуство” през 1971 г. Развива се от Световната федерация по Таекуондо /WTF/ като спорт. Официално е олимпийски спорт от 2000 г. Известено е като „WTF” Таекуондо, „Олимпийско” Таекуондо или „Южно Корейско” Таекуондо.

В международен аспект олимпийският спорт таекуондо се развива от Световната федерация по таекуондо /WTF/, която е член ма Международният олимпийски комитет / МОК/ и Sport Accord /известна като GAISF/.

Международната федерация по Таекуон-до /ITF/ не е единствената, която развива „Chang Hon” стилът в световен мащаб. След нейното създаване през 1966 г., много майстори се отделят от ITF и  обособяват нови международни организации /предимно в САЩ и Канада/, като GM James S. Benko и GM Hee Il Cho.

Майстор Парк Джунг Те VIII дан се отделя от ITF през 1990 г. и създава Global Taekwon-do Federation /GTF/. Независимо, че GTF внасят множество промени в стила и добавят нови форми много от членовете на ITF, търсейки промяна преминават към GTF. Години наред GTF представлява реална алтернатива и конкуренция на ITF. След смъртта на Парк Джунг Те през 2002 г. популярността на GTF рязко намалява.

През Септември 1996 г. Гранд Мастър Джеймс Лим създава Адвансед Таекуон-до Интернационал ATI.

Адвансед Таекуон-до е следващото ниво на ITF Таекуон-до, където:

  • Се запазва Chang-Hon системата от форми и основни техники на ген. Чой, но се концентрира върху “До” и самозащитата.
  • Няма спортни събития, политика и мистицизъм.

През 2001 г. синът на ген. Чой се отделя от ITF и създава собствена Международна федерация с името ITF в Канада известна като „ITF-C”. Тази организация е подкрепена от съмишленици на Майстор Чой Джунг Хва несъгласни с едноличното управление на ген. Чой.  ITF-C развива Таекуон-до в своя „Традиционен” стил – без съществени изменения до 2008г. Тогава са въведени „Kihaps” – „викове” във формите и е променено името на формата „Ju Che”.

След смъртта на ген. Чой през 2002 г. ITF се разделя на две федерации имащи едно и същото име:

  • Едните са Корейските майстори и техните поддръжници, който се позовават на „ последните думи” на ген. Чой и приемат за свой лидер д-р Чанг Унг /баскетболист, председател на Олимпийския комитет на Северна Корея/. Придобиват известност като “ITF-NK” /ITF Северна Корея/. Внасят множество промени в състезателния правилник и дизайнът на добоците /униформите/, също така пропагандират „обединение на ITF с WTF”.
  • Другите са известни като “ITF-V” /ITF Виена/ и твърдят, че през 2003 г. са провели редовен конгрес и са избрали законно нов президент на мястото на ген. Чой.

Създават и се други федерации:

В таблицата е дадено сравнение на „стиловете“ в Таекуон-до, като за база се вземе “ITF стил”, описан в Енциклопедията на ген. Чой със съвременните му разновидности разпространявани от ITF-V, ITF-NK, Advanced TKD Europe ATEU, GTF и WTF:

Характ. / Орг. ITF ITF-V ITF-NK ATEU GTF WTF
Екип Енц. Енц. + Енц. + Free GTF V-neck
Техники Енц. Енц. Енц. Енц. Енц. + WTF
Форми Енц. Енц. Енц. Енц. GTF Poomsae
Изп. изиск. Енц. Енц. + Енц. + Енц. + GTF WTF
Съст. прав. Енц. ITF-V ITF-NK няма GTF WTF
 
Стил /Техники ITF ITF ITF ITF ITF WTF
Стил/Система ITF ITF-V ITF-NK Advanced GTF WTF
Стил/БИ Таекуон-до Таекуон-до Таекуон-до Таекуон-до Таекуон-до Таекуондо

 

Техниките на ITF са напълно идентични с тези при ITF-V, ITF-NK, ATEU и условно идентични с тези GTF, а във WTF техниките са напълно различни. В „технически“ смисъл ITF-V, ITF-NK, ATEU и  GTF са „ITF стил“, а WTF е  „друг стил“.

При по-широкото значение на „стил“ като система, включваща техники, форми, изпитни изисквания и т.н. Системата „ITF” определено се различава от системите ITF-V, ITF-NK, ATEU, GTF и WTF. При едни различията са минимални, а при други са по-големи. Различията между ITF и WTF са „тотални“… което води до най-широкото определение на термина „стил“ което се препокрива с „бойно изкуство“. Казано с други думи: Таекуон-до ITF и Таекуондо WTF/WT са две различни бойни изкуства!

За да демонстрират автентичност организациите развивщи Таекуон-до се стремят да получат членство в Sport Accord или други големи международни спортни организации. Разделението на международно ниво води до объркване породено от съществуването на няколко федерации под едно име. От това възникват последствия, който могат да бъдат тълкувани не еднозначно в зависимост от гледната точка. Например:

  • През 2003 г. започват съдебни спорове за това кой е „истинският ITF” и кой държи правата върху емблемата и името. Спорове се пренасят от международно ниво към национално ниво между представителите на тези организации в отделните държави. Това води до абсурдни ситуации, в които хора занимавали се заедно с Таекуон-до години наред стават врагове. Тези организации постепенно превръщат Таекуон-до от Бойно изкуство в спорт и политика.
  • Масово раздаване на „Черни колани” и „бум” на Майстори и Гранд Майстори. Тази тенденция не подмина и България, през 2002 г. бяха повишени трима инструктори в степен IV дан в контраст на един единствен инструктор повишен в IV дан за периода от 1995 г. до 2002 г. В международен мащаб това доведе до значително девалвиране на „стойността” на международните сертификати за черни колани спрямо времето, когато те бяха с подписа на създателя на Таекуон-до – ген. Чой.
  • Провеждането на повече международни състезания /Световни и Европейски първенства, световни купи и др. открити турнири/ води не само до по-голяма масовост, но и до падане на техническото ниво и намаляване на конкуренцията в отделните състезания. Така вместо един световен шампион има няколко от различни федерации. Това даде възможност на по-слаби състезатели да получат медали и да станат шампиони, което е основната причина в България броя на международните успехи рязко да нараства след 2002 г.
  • Провеждат се множество международни семинари, на които всяка федерация дава свое обяснение на основни техники и принципи често пъти различни от посочените в „Енциклопедия Таекуон-до”, с което „демонстрират” своето „върховно” познание. Стига се до противоречащи си обяснения и интерпретации на „вълната” в Таекуон-до. Вече се срещат няколко вида „вълна” при положение, че ген. Чой е създал и описал само една „вълна”. Това дискредитира труда на ген. Чой и създава предпоставка за безпочвени спорове между инструктори от различни федерации.

Тези последствия създават предпоставки за възникването на нови международни федерации предлагащи това, което липсва на съществуващите. Много практикуващи потърпевши от тези последствия търсят алтернатива развиваща Бойното изкуство в „оригиналният” му вид, без да го политизира или изменя. Те се насочват към тези нови федерации и това коренно променя ситуацията в света, а оттам рефлектира на национално ниво.

Борбата за привличане на членове между многото международни федерации е причина за това тези федерации да започнат напълно да признават сертификатите за степени по между си /нещо немислимо до скоро/. Все повече международни федерации предлагат членство не само на национални федерации, а и на отделни клубове. Това оказва негативно влияние върху монополни или тоталитарни национални организации, като дава възможност на отделните клубове да се откажат от националната организация и да продължат да работят самостоятелно.

Понякога миналото препречва пътя на бъдещето.

Така пропагандираното години наред обединение между ITF и WTF не се състоя. От една страна, защото от WTF винаги са гледали на ITF като на частната и еднолично управлявана федерация на ген. Чой. От друга страна ген. Чой и ITF се ползваха с политическата подкрепа на Северна Корея. Също така и разцепването на ITF допълнително усложни евентуално обединение. Единственият път за обединение на WTF и ITF, който остава е посредством абсорбиране на отделните ITF групи от WTF, стъпка по стъпка. Движещ фактор в тази посока е промяната в законодателството на отделни държави, където се приема държавата да финансират само олимпийски спортове.

Всичко изброено до тук влияе негативно върху Бойното изкуство и практикуващите Таекуон-до. Независимо от изброените негативи има лъч надежда, че рано или късно всеки ще намери своето подходящо място и ще заработи спокойно за развитието на Таекуон-до.

Едно е сигурно, от битката между международните организации победител ще е Таекуон-до, защото федерациите се въртят около Таекуон-до, а не обратното.

(Visited 448 times, 1 visits today)