Мастер Марио Илиев (VІІ дан) практикува бойни изкуства над 40 години и притежава майсторски степени (черен пояс) по няколко. Национален шампион и многократен призьор по „Бойно-приложни техники“; Световен вицешампион и медалист от СП; Международен инструктор и съдия в национални и международни първенства (в т.ч. балкански, европейски и световни); работил повече от 30 години като Главен инструктор по „Полицейска самозащита“ в полицейската академия; Участвал е в много международни семинари и квалификационни курсове по различни бойни изкуства, водени от световноизвестни експерти; Състезателите, на които е бил треньор са завоювали голям брой отличия (титли, купи и медали) от различни по ранг национални и международни състезания (в т.ч. европейски и световни); Има редица научни публикации (доклади, статии, студии) в реферирани издания; Участвал е в много национални и международни научни форуми (конференции, симпозиуми, конгреси); Полковник от Съюза на българските командоси.
Като експерт по бойни изкуства и треньор по бойни спортове често ме питат: Каква е разликата между бойно изкуство и боен спорт? Кои са най-добрите техники за самозащита? Кой е най-добрият боен спорт? Колко време ще ми трябва, за да взема черен колан? В следващите редове ще се опитам да отговоря на някои от тях без претенции за изчерпателност. Мнозина колеги, специалисти в бойните изкуства, може да се отнесат критично към написаното, но да не забравяме, че то е предназначено за широк кръг читатели. Умишлено е избегнат професионалния „академичен“ стил на изразяване, за да е достъпно и разбираемо четивото от всеки. Това не е учебник. (напр. Енциклопедията по таекуон-до е 15 тома, с повече от 5000 страници и над 30000 снимки). Естествено, че с четене никой няма да стане експерт по бойни изкуства или перфектен боец, шампион по боен спорт. Необходима е практика…и то много. Ще споделя своя скромен опит с всички, които мислят, че това не се отнася за тях и си казват, че точно на тях нищо не може да им се случи.
Каква е разликата между бойно изкуство и боен спорт?
Краткият ми отговор е: Sparing is win or lose. Fighting is live or die!
В бойните спортове има строга диференциация (разпределение) по пол, възраст, тегло (категории за спаринг), ръст (при спец. техника) и техническа степен (при форма). Състезателите са обезопасени със специална екипировка (каски, назъбници, ръкавици, протектори за крака, кори за предмишници и подбедрици, бандажи за слабините, нагръдници и др.). Състезанията се провеждат върху специална настилка (татами), предотвратяваща подхлъзване и предпазваща от нараняване при падания (напр. след хвърляне от противника). В много бойни спортове (борба, самбо, джудо, джу-джицу, ММА и др.) схватките се провеждат в по-голямата си част на земята. Други се провеждат на ринг (бокс, кикбокс, кунг-фу, муай-тай и т.н.), но и там настилката е противоплъзгаща и омекотяваща при евентуални падания. Има строг правилник и съдии, които следят за стриктното му спазване. Нарушаването на правилата се санкционира. Съревнованията протичат на закрито в оптимални условия като: осветеност, запрашеност, температура и влажност на въздуха. Лекарски екип осигурява медицинска намеса (при нужда). Състезателят може да се откаже или треньора да спре срещата по всяко време.
В реална бойна ситуация (напр. при нападение на улицата, в помещение, на паркинг, в парка или другаде), няма нищо от гореизброените благоприятни фактори. Няма правила, няма категории, няма предпазна (обезопасяваща) екипировка, няма кой да спре „срещата“ (треньор, съдия, лекар). Навън може да е сибирски студ -20° С или африканска жега +40° С. Може да вали дъжд или сняг, земята, тревата или настилката (асфалт, бетон, плочки и др.) да е неравна, мокра, кална или заледена. В помещение подът може да е хлъзгав и със сигурност ще е твърд (мрамор, теракота, мозайка и др.), което е болезнено и опасно за здравето и живота при падане. По-често нападения се извършват в тъмната част на денонощието. Възможно е вашият нападател да ви превъзхожда по ръст, тегло и възраст. А ако е и въоръжен, ситуацията става много опасна. По-сложна може да бъде, ако нападателите са няколко. Това са „хищници“ за които вие сте „плячката“. Независимо дали нападението е с цел грабеж (пари, бижута, скъпи дрехи и аксесоари), сексуално посегателство (блудство, изнасилване), отвличане или просто сте попаднали на неподходящо място в неподходящ момент (напр. вечерта се разхождате в парка със синьо шалче и срещате фенове на ЦСКА, или в квартала попаднете на наркозависим/и, изпаднал/и в абстиненция). В такива случаи се проявява „синдромът на глутницата“, алфа водача усеща подкрепа от групата, но и нужда да се докаже пред нея.
Има определени групи хора (напр. „скинари“, радикалисти, националисти, крайно леви/десни, анархисти и др., както и „ултраси“ на футболните агитки), които са в отлична физическа кондиция, имат „бойна/спортна“ подготовка (бокс, борба, джудо, самбо, кикбокс, ММА и др.). Често членовете на такива „неформални“ групи са въоръжени с ножове, метални боксове, тръби, вериги и др. много опасни за живота и здравето предмети. Масовите мероприятия като спортни събития, концерти, митинги, протести и др. представляват възможност за доказване, отстояване на репутация и изграждане на престиж пред групата. Участието в група намалява чувството за личностна вина. Индивидуалната отговорност се губи и се делегира на групата. Отделните членове се сравняват с тълпата и поставят на заден план необходимостта от поемане на лична отговорност. Това обяснява защо извършват неразумни и необмислени действия. Под въздействието на алкохол и наркотични вещества, те стават изключително агресивни.
В случай на нападение, най-вероятно няма кой да ви се притече на помощ. Тогава важи с пълна сила поговорката „Законът е далече, юмрука е близо!“. Най-често свидетелите (ако има такива) снимат с телефони, а ако след това бъдат разпитвани от полицаите (които идват доста след като всичко е приключило), изпадат в „удобна“ амнезия – не чух, не видях, не знам, не помня.
Каква е разликата между самозащита и самоотбрана?
Краткият ми отговор е: самозащита = самоотбрана
На практика няма разлика. В българският език двете думи са синоними (вж. Бълг. синонимен речник), т.е. могат да се ползват равнозначно. Съгласно Български тълковен речник самозащита означава защита на себе си или имуществото си със собствени сили и средства. По света (в англоговорящите страни), терминът, който се използва е селф дифенс (self-defence). Среща се и като self defense (с тире или без, с S или C), но става дума за едно и също нещо. В таекуон-до техниките за самозащита се наричат хосин сул (hosin sul).
Всекидневно сме свидетели на нарастваща престъпност и ескалираща вълна от насилие в нашето общество. Най-добре свидетелстват за това криминалните хроники в медиите. Намираме се в потенциална опасност от агресия (не само вербална, а и физическа) срещу самите нас или нашите деца и близки. Всеки може да стане жертва на побой, грабеж, изнасилване, отвличане или друга форма на насилие. Затова е добре да изучаваме техниките за самоотбрана. За да можем ефикасно да се защитаваме, необходимо е първо да познаваме основните начини за евентуално насилствено въздействие върху нас. Това могат да бъдат както различни удари с ръце и крака, така и много видове захвати (на ръцете, дрехите и др.), обхвати на тялото (отпред, отзад и отстрани), различни видове душене: с една, с две ръце или с предмет (дреха, въже, колан, кабел, тръба и др.). Освен това винаги съществува риск да бъдем нападнати с различни предмети, които да бъдат използвани като оръжие (бутилка, щанга, отвертка, чук, брадва и др.). Много актуални са напоследък сгъваемите ножове (често автоматични) с клипс за удобно прикрепване към джоба, както и телескопичните палки, които са компактни (могат да се носят дискретно в джоб или закачени на колан), в сгънато положение са около 20 см, а в разгънато 60-70 см, направени от много леки, но здрави метални сплави (напр. титанови). Лесно достъпни са (могат да се купят от всеки оръжеен магазин, има ги даже по пазарите), но са изключително опасни оръжия, които могат да причинят сериозни наранявания, даже смърт.
Кои са най-добрите техники за самозащита?
Краткият ми отговор е: Няма най-добри или най-лоши техники!
Ако техника, която използвате в екстремална ситуация ви е помогнала да я преодолеете, значи е добра. Ако ви наранят, пребият, ограбят или изнасилят, явно не е добра. Ако знаехме коя е най-добрата техника, щяхме да си тренираме само нея и нямаше да губим дълги години в изучаването на десетки, може би стотици техники, повтаряни хиляди пъти. При самозащита, когато са застрашени живота и здравето е важно да се правят ефективни, а не ефектни техники. Вашият нападател не се интересува колко медала имате или какъв колан носите, нито се впечатлява от това колко високо скачате или колко дъски, тухли или керемиди можете да счупите. Ефективни са техниките, които „работят“, т.е. с минимум разход на време и усилие се постига максимум резултат (неутрализиране на нападателя). Това може да са удари в най-уязвимите зони (очи, гърло, слънчев сплит, слабини и др.), притискане/пристягане на сънни артерии и трахея (с ръце, предмет или дреха), както и събаряне/хвърляне на противника. Ефектни са техниките, които впечатляват публиката в залата или пред екрана. Това могат да са атрактивни скокове на височина, на дължина или с ротация на тялото, както и чупене с различни части на тялото (ръце, крака, глава) на огромно количество твърди предмети. Те се правят при демонстрации, с цел да покажат „превъзходство“ на едно бойно изкуство пред друго, като така привличат нови последователи в залите на клубовете. Могат да се изпълняват и като част от задължителните изисквания на изпитната програма при явяване на изпит за технически степени (колани), но винаги в оптимални „лабораторни“ условия (зала, стадион, парк, салон).
В киното бойните сцени са режисирани от опитни хореографи по сценарий. Изпълняват се от професионални каскадьори и предварително се проиграват безброй пъти. Заснемат се голям брой дубли с няколко камери и от различни ъгли. Използват се и „специални ефекти“. Животът не е кино, така че не се „филмирайте“. И запомнете! Колкото е по-проста една техника, толкова е по-вероятно да стане. Колкото е по-сложна, вероятността да не се получи е по-голяма. Например ударът с лакът, коляно или глава е лесен за изпълнение, но е със съкрушителна сила, т.е. ефективен, а не ефектен. Оставете сложните „УАУ“ техники за залата.
