Този материал е продължение на статията:Практически за Теория на силата
Начинаещият ученик може да попита: “От къде идва силата за създаване на опустошителните резултати приписани на Таекуон-до?”.
Така започва „Теория на силата“ в енциклопедия Таекуон-до. Автор на теорията е създателя на Таекуон-до ген. Чой. Тази теория е основата върху която Таекуон-до е изградено и развито, като модерно бойно изкуство. „Теория на силата“ се изучава от всички практикуващи Таекуон-до, но…
- Не дава конкретен отговор на въпроса.
- Не съдържа дефиниции.
- Съдържа формули, понятия и закони, които сами за себе си са верни, но не са конкретни в контекста на удар в бойните изкуства.
- Съдържа примери които са принципни и не са особено подходящи.
- Не съдържа фактора „време на контакт с целта“, който е от съществено значение…
Удари и блокове в Таекуон-до се наричат групи от техники с ръце и крака, които могат да се изпълняват като основна техника (във въздуха) или срещу определена цел (спаринг с противник, чупене на дъска, тренировка по чувал и т.н.). Ударите и блоковете се изпълняват с различни траектории на движение и различни ударни/блокиращи повърхности на ръцете или краката.
Какво е на практика сила на удара в бойните изкуства?
Този отговор се „вижда“ при изпълнение на силов тест – чупене на дъска с юмрук.
Тук същественото е защо се чупи дъската?
Чупенето е в следствие на пластична деформация на дъската. Това е деформация (огъване) отвъд зоната на еластичност (Фигура 1), причинена от въздействието на удара. Предаването на енергията от удара (юмрука) към целта (дъската) се извършва посредством импулс, равен на произведението на маста и скоростта на юмрука!
Фигура 1
Чисто физически силата на удара се измерва в Нютони. При нанасяне на удар върху цел, формата на импулса не е симетрична – той се увеличава рязко и пада сравнително бавно и на вълни. Когато говорим за сила на удара, обикновено имаме предвид максималната ѝ стойност в процеса на удар (Фигура 2).
Фигура 2
Практиката показва, че една стандартна дървена дъска с размери 30х30х1.3 см. се чупи при деформация над 0.5 см, в следствие на контакт (удар) и за това е необходим трансфер на кинетична енергия над 64 Дж.
При изпълнение на силов тест в зависимост от нивото на изпълнителя приемайки, че маста на юмрука (и част от ръката) е 7 кг. , а скоростта на удара варира от 7 до 14 м/с. , се генерира кинетична енергия от 171 до 687 Дж., което е достатъчно за да се счупят от 2 до 10 стандартни дъски.
Следователно, определението за удар в бойните изкуства звучи така:
Удар е взривно движение насочено срещу обект (противник), с цел поражение при контакт.
Изпълнението на удар се състои от няколко последователни фази:
- Подготвителна – тялото се подготвя за изпълнение (това включва корекция на позиция, начални елементи от вълна, бекуард моушън, дишане и т.н.
- Изпълнителна – тялото и отделни негови части се ускоряват в посока към целта.
- Мускулите на тялото привеждат в движение тялото и/или отделни негови части (ръце и крака). Така се генерира кинетичната енергия която е пропорционална на масата (на удрящият крайник) и на квадрата на скоростта на движение.
- В зависимост от техниката, движението се извършва в заучена последователност. Спазва се определена траектория и посока. За постигане на максимална скорост е подходяща дълга и дъгообразна траектория на движение.
- Фокус – момента на контакт с целта или крайната точка при изпълнение срещу въображаем противник (във въздуха).
Същността на ударната техника е генериране от изпълнителя на максимално количество кинетична енергия и оптимален трансфер на тази енергия към целта/противника.
При изпълнение на удар като основна техника тази енергия се разсейва и се абсорбира от тялото на изпълнителя. При изпълнение на удар срещу определена цел, генерираната енергия се предава към целта при контакт с нея.
На Фигура 3 е показан трансфера на енергия при силен удар (F1) с кратко въздействие върху целта и слаб удар (F2) с по-продължително въздействие върху целта, където предадената енергия към целта (площта на фигурата) е по-малко при силния удар (червена фигура), отколкото при слабия, но продължителен удар (синя фигура).
Фигура 3
Точно тук се вижда влиянието на липсващия фактор в теория на силата – време на контакта с целта. Площта на фигурата е предадената енергия към целта и тя зависи от времето на контакта. Практически по-слаб, но продължителен (следователно – мощен) удар може да счупи повече дъски от силен, но кратък удар.
Съществуват допълнителни фактори влияещи върху процеса на генериране и предаване на енергия към целта:
- Импулса е векторна величина, която има посока и тя трябва да бъде перпендикулярна (Фигура 4) на целта за да се предаде максимално количество енергия за деформация към целта.
Фигура 4
- Твърдост – ясно е, че не е все едно дали ударът е с гол юмрук или с юмрук в ръкавица. Определено ръкавицата се деформира в момента на контакти и поема част от енергията на удара. Същото е валидно и ако юмрука не е добре формиран и стегнат – част от енергията се абсорбира от „мекия“ юмрук и по-малко енергия се предава към целта.
- Контакта с целта трябва да се осъществи когато юмрука се движи с максимална скорост – тогава той притежава максимална кинетична енергия и може да отдава максимален импулс към целта.
- Общата маса на изпълнителя на удара влияе косвено върху силата на удара, тъй като тя подпомага крайникът (юмрукът) да се ускори до максималната си скорост.
Практически силата на удара в бойните изкуства не е точно сила в нютони позната от учебника по физика… поради не точния превод в Енциклопедията от корейски на английски и последващите преводи от английски на други езици. Подходящият термин е мощност (еквивалентна величина от електротехниката и един от възможните преводи на термина power).
Логично възниква въпроса: Какво е определението за блок, как се изпълнява и по какво се различава от удара?
Следва продължение…
