Kun Gek Do – известен също като Gwon-gyokdo е бойното изкуство на корейския кикбокс. В някои части на Корея корейският кикбокс е известен като Kyuk Too Ki, но това е по-скоро набор от правила, отколкото стила на бойните изкуства.
Два стила бойни изкуства, които са често срещани в Корея, са муай тай и таекуон-до. Всяко изкуство има свой собствен набор от правила в съответния спорт, така че конкуренцията директно между бойците по муай тай и таекуон-до е невъзможна. Kyuk Too Ki е правилото, което идва от стремежите на тези две изкуства да се състезават. Така корейският кикбокс стартира и започва да развива свой собствен стил.
Терминът “Kun Gek Do” означава “Изкуството на атакуване и удряне”, “Kun” (произнася се “Gwun”) означава “юмрук” или „удар“, “Gek” (произнася се “GYUK”) означава “Атака”, а “Do” означава “Път” или философия.
Корейският кикбокс (Kun Gek Do) е колаборация от източни и западни бойни изкуства. Той е взаимствал най-добрите техники с крака (ритници) от корейските БИ – древното теккион и модерното таекуондо, а ударите с ръце от западния бокс (който присъства като спорт, още на античните Олимпийски игри). Правилникът на ТКД като спорт, забранява ниските (под кръста) ритници, както и ударите с коляно (knee strike), но в КГД са позволени. В най-популярните в света стилове ТКД (ITF и WTF) ударите с ръце са силно ограничени. Има ги във формите (тул/пумсе) и в техниките за самозащита (хосин сул) като БИ, но като спорт правилника на ITF разрешава използването само на прави и дъговидни удари с ръце, и то с лимитиран брой (т.е. след 2 удара с ръце, трябва задължително да има удар с крак, ако не – следва санкция). В правилникът на WTF („олимпийската“ версия) всички удари с ръце в главата са абсолютно забранени. Разрешени са само прави и то в тялото, което е обезопасено с нагръдник (хого). По тази причина в КГД техниките с ръце (удари и блокове) са възприети от западния бокс, но са дообогатени и усъвършенствани. Към „класическите“ прав, кроше и ъперкът, са добавени бекфист (удар с гърба на юмрука), спининг бекфист (с ротация на тялото за по-голяма сила) и елбоу страйк (удар с лакът), който е забранен в бокса, но много използван в тайландския бокс (по-известен като Муай тай), с който корейския кикбокс силно се сравнява и конкурира. Удари и блокове с отворени ръце (длани, външен/вътрешен ръб на дланта) не се използват. Блокове за предпазване от атака на трите зони (глава, тяло и крака) се изпълняват с предмишниците на ръцете и подбедриците на краката. Като форма на защита се използват и интегрираните от бокса отклони на тялото и главата, гмуркания (ескиважи), както и избягване от линията на атаката чрез преместване позицията на стъпалата (сайд степ). Забранени техники в КГД са: удари с глава, удари в гърлото, тила, гърба и слабините, захвати, обхвати, борба, бъркане в очите, удари с отворена ръкавица. Разрешени са подсечки, но само в областта на глезена (отвън/отвътре).
Корейският кикбокс все повече се налага като релевантен бойно-приложен спорт. Еднакво подходящ е за мъже и жени, няма възрастови ограничения, може да се тренира и от деца, и от възрастни. Много от трениращите го практикуват организирано в клубове с цел спортна реализация (участие и изява в състезания). Други, оценявайки високо неговата значимост за развитие и усъвършенстване на физическите си качества (сила, бързина, издръжливост, гъвкавост и ловкост), както и практически умения, го ползват за самоподготовка и кондиционна форма. Някои използват тренировките по кикбокс за рекреация (развлечение, забавление, отмора и възстановяване), както и за социални контакти (нови запознанства, партньорства, приятелства). Специалната екипировка: каски, назъбници, ръкавици, протектори за краката, кори за подбедриците и бандажи за слабините, обезпечава сравнително безопасното му (за боен спорт) практикуване. Най-голям е броят на тези, които, привлечени от практико-приложната му насоченост, го ползват за повишаване на самочувствието и увереността в собствените си възможности за използване на придобитите технически умения при самозащита в критична ситуация.
Удари с ръце: прав (jab), когато е с предна ръка; (cross), когато е със задна; дъговиден/кроше/кука (hook); удар отдолу-нагоре/ъперкът (uppercut); удар с горната част на юмрука (back fist); има и вариант с ротация на тялото на 360° (spinning back fist); удар с лакът (elbow strike).
Удари с крака: с коляно (knee strike); напред (front kick); страничен (side kick); дъговиден (roundhouse kick), в зависимост от атакуваната зона може да е нисък (low kick), среден/в тялото (middle kick/body kick) или висок/в главата (high kick); обратен дъговиден/кука (hook kick); назад (back kick); има и вариант с ротация на тялото на 360° (spinning back kick); отгоре-надолу (axe kick/hammer kick); обратен дъговиден с ротация на тялото на 360° (wheel kick/spinning back heel kick); дъговиден с ротация на тялото на 360° (tornado kick); със скок (jump kick); всички изброени удари с крак (ритници) могат да се изпълняват със скок и с ротация на тялото на 360°, 540° или 720°.
