Борис Атанасов е дипломиран инженер „Съобщителна и осигурителна техника и системи” и Магистър „Индустриален мениджмънт”. Международен инструктор по Таекуон-до, носител на VI дан. Президент на Българска Таекуон-до Федерация BUTF, председател на клуб Евроатлас и заместник председател на Advanced Taekwon-Do Europe – ATEU.
Как започнахте с Таекуон-до?
Бойните изкуства са представлявали огромен интерес за мен още когато бях ученик, но свободен достъп до тях имаше едва след 1989г. През пролетта на 1990г. с няколко съученици посетихме тренировка по Таекуон-до – така започна всичко.
Какви бяха първите ви впечатления от Таекуон-до?
Бях чувал за Таекуон-до, но едва на първата тренировка видях какво представлява. Инструкторът демонстрира няколко техники със скок – стори ми се невероятно. Първата ми мисъл беше: „Искам да се науча“. Емоциите бяха невероятно силни и до днес имам ясен спомен от тези мигове.
Трудно ли стигнахте до черен колан?
От начало черният колан ми изглеждаше невъзможен – нямах гъвкавост, техниките бяха трудни и едвам издържах физически на тренировките, но не се отказах. Тренирахме 5-6 пъти седмично, често ми се налагаше да „спестявам“ часове от училище, за да посещавам тренировките, но си струваше. Стъпка по стъпка гъвкавостта се получи и за няколко месеца направих шпагат. След това на първият ми изпит защитих две степени. Това ме мотивира още повече и две години по-късно защитих черен колан. Трудно беше.
Участвал ли сте на състезания и какви успехи имате?
Участвал съм на редица национални състезания проведени в периода 1991г. – 1997г., тогава времената бяха такива, че на международни състезания отиваха само „избраните“. Първото ми състезание беше като зелен колан през 1991г. в гр. Ст. Загора, където дори успях да победя в първата среща. Първият ми успех бе в гр. Габрово през 1993г., където спечелих първо място на специална техника. За състезателният си период имам много позитивни спомени и пълна витрина с медали, грамоти и купи. Освен тях имам и много негативни спомени от лоша организация, необективно съдийство, множество контузии, включително и операция на коляното, след която приключих участието си като състезател.
При кои Майстори сте тренирал?
Тренирал съм при корейските инструктори, пребивавали в България за периода от 1990г. до 2000г. Имах удоволствието да се срещна със създателя на Таекуон-до – ген. Чой през 1993г. на семинар в гр. София. През последните години участвах на редица международни семинари водени от известни имена като: GM C. J. Hwa, GM T. T. Quan, GM Marano, GM Bos, GM Trajtenberg и GM Lim. Именно по време на тези семинари успях успешно да запълня множеството празнини в познанията си по Таекуон-до останали след обучението ми при корейските инструктори.
Как станахте инструктор?
Случвало се е да замествам инструктора и да водя тренировка още когато бях цветен колан, справях се добре, но предпочитах да бъда в групата, а не отпред. След операцията на коляното през 1998г., все по-често замествах отсъстващи инструктори и забелязах, че голяма част от трениращите ме предпочитат, като инструктор. Тогава започнах редовно да водя група и в последствие се отделих като самостоятелен клуб с име Евроатлас.
Защо написахте на сайта си през 2000г., че Евроатлас е първият независим клуб по Таекуон-до в България?
„Защото от нас не зависеше нищо“ /смее се/. Тогава само БФТ официално провеждаше изпити за степени и издаваше сертификати по Таекуон-до. БФТ не ни приеха за членове и бяхме принудени да търсим алтернатива за да продължим развитието си. Намерихме я отвъд океана, в САЩ. Така Евроатлас стана първият клуб по Таекуон-до независим от статуквото в БФТ, който провеждаше изпити и издаваше международни сертификати за степени.
Говореше се, че тези сертификати не се признават?
Независимо от тиражираните слухове, след учредяването на БАТ през 2006г. кандидатствахме за членство към ITF-V. От ITF-V признаха всичките сертификати за степени издадени от Евроатлас и приеха БАТ за официален член.
Защо в последствие напуснахте БАТ и създадохте BUTF?
БАТ стартира силно и ентусиазирано, но скоро се превърна в подобие на това от което си бях тръгнал още през 2000г. Наложи се да си тръгна отново, но този път не бях сам. През 2009г. създадохме BUTF – федерация предлагаща открит път и достъп за всички до Таекуон-до.
Заради политиката и спорта ли се отказахте от ITF?
Първоначалната идея беше да работим с ITF-V и така започнахме. В последствие се оказа, че ITF-V силово налага своята политика и набляга предимно на спорта Таекуон-до. От друга страна след смъртта на ген.Чой през 2002г. в света се формираха три организации с името ITF, всяка от които претендира, че е истинска.
Според мен истинският ITF си отиде с ген. Чой. Независимо от това, тези нови организации продължават да воюват за надмощие на международно ниво по всевъзможни начини – съдебни дела за името, запазени марки за емблемите, промени на състезателни правилници и екипи, изменения в техниките, опити за членство в SportAccord и т.н. Това рефлектира негативно на национално ниво, където националните организации настройват своите членовете срещу тези от другите организации, което е в противоречие с учението на бойните изкуства.
За това ли на добокът ви пише Taekwon-do.bg?
В BUTF се стремим да развиваме Бойното изкуство Таекуон-до по модерен начин. През 2010г. решихме да се дистанцираме от политическата и спортна ориентация на ITF. Регистрирахме домейнът Taekwon-do.bg, който намери място върху добоците. Taekwon-do.bg се превърна във франчайз марката на BUTF.
За да промотираме дейността си създадохме портален уеб сайт на адрес Taekwon-do.bg заедно с няколко модерни уеб сайта за федерацията и клубовете, които се стремим да ъпдейтваме редовно с актуална информация. Това накара много други уеб сайтове за Таекуон-до също да се раздвижат.
Има ли конфликт между организациите развиващи Таекуон-до в България?
За добро или лошо всички сме конкуренти на Таекуон-до пазара в България. Всеки предлага стока наречена Таекуон-до, но с различно съдържание – едни предлагат шампионски титли за пиещите вода от извора, други предлагат масов спорт за младежта, трети предлагат традицията, предавана от баща на син. Ние предлагаме всичко останало, а то никак не е малко, защото не всеки иска да е шампион и не всеки е готов да коленичи за да пие вода от някакъв си извор, младежта не си пада по масовите спортове, а Таекуон-до не е традиционно и обикновено от баща на син се предава бизнес.
Независимо от предлаганото на първо място става дума за бизнес и пари, а чак след това за бойни изкуства, спорт, медали и философия. Има случаи на нелоялна конкуренция и удари под пояса, но не бих казал конфликт. В крайна сметка България е малка, но има място за всички. Всички се познаваме, всички изкачваме връх „Таекуон-до“, но по различни пътеки.
А има ли бизнес и пари в Таекуон-до?
Има и това е основната причина да има инструктори, клубове и организации по Таекуон-до. Малцина сме инструкторите, за които Таекуон-до не е основен бизнес. Един инструктор със собствен клуб работещ 5 дни седмично по 2 часа на ден, спокойно си докарва една средна месечна заплата през активния сезон. Отделно от това са приходите от изпити за степени и организиране на състезания, за които може да получи допълнително финансиране от няколко места.
За това ли се провеждат толкова много състезания ежегодно?
Реално големия брой състезания пречи на обучението по Таекуон-до в дългосрочна перспектива, но е доходоносен бизнес в краткосрочен план за организаторите.
Каква е визията на BUTF относно бизнесът и състезанията?
Думата „бизнес“ все още е табу в Таекуон-до средите у нас. Ние работим в посока да променим това, предлагайки Таекуон-до, като франчайз бизнес посредством подходящ маркетинг и мениджмънт.
Състезанията също са част от маркетинга на Таекуон-до и според нашите виждания едно национално състезание годишно е напълно достатъчно. Това състезание трябва да бъде обективно от гледна точка на съдийството. Обективност може да се постигне посредством използването на електронни системи директно отчитащи резултата, без намесата на човешки фактор. Подобна система се прилага в олимпийският спорт Таекуондо. Въвеждането на подобна система изисква промяна на правилникът и дългосрочна финансова инвестиция. Промяната на правилника е необходима и от гледна точна на свеждане до минимум на грубата игра и контузиите. Полу-контактния правилник с леки изменения е подходящ за тези цели.
Споменахте изпити за степени?
Изпитите за степени са болна тема, но реално те са част от маркетинга на Таекуон-до. Основните изисквания за изпитите са посочени в енциклопедия Таекуон-до, но различните организации малко или повече променят тези изисквания за да служат по-добре на целите им. Едни ги завишават, като физически показатели с цел да отсеят потенциалните шампиони, други ги занижават за да постигнат масовост, трети въвеждат странни изисквания за да подчертаят своята идентичност.
Ние се стремим да запазим класическите изисквания и да постигнем баланс позволяващ на всеки практикуващ да расте в степен, но с различна бързина в зависимост от демонстрирания резултат. Допълнително към това даваме право на инструкторите да провеждат изпити за ученически степени в клубовете си, което представлява иновация на Таекуон-до пазара в България.
Как ви се отрази скорошната загуба на Вицепрезидента на BUTF Йордан Филев?
Всички в BUTF скърбим. С Данчо се познавахме отдавна и работихме съвместно дълги години. Липсва ни неговият опит и мъдростта му.
От гледна точка на федерацията възниква необходимост от промяна. Очаквам млад и мотивиран човек да заеме вакантната позиция, вливайки нови сили и идеи в организацията. За мен промяната означава развитие.
Организирахте и проведохте семинар с GM Lim?
Не за пръв път в България идва Гранд Майстор по Таекуон-до, но този път бе по наша покана. Той показва автентично Таекуон-до, без да намесва политика, с цел да повиши техническото ниво на участниците в семинара.
Семинарът беше открит, а участниците бяха малко?
Факт. Поканените организации и клубове мълчаливо отказаха. Това пасивно отношение, според мен, е следствие от политизирането на Бойното изкуство водещо до тотален отказ на представителите на отделните групи да видят, чуят или научат нещо ново и различно.
Вие защитихте VI дан пред GM Lim. Това нещо голямо ли е?
Достигането на VI дан бе следващата логична стъпка в моето развитие след 21 години практикуване на Таекуон-до. Защитата на степента пред GM Lim бе предизвикателство, с което успях да се справя достойно. Изпита бе важна част от семинара целяща повишаване на техническите степени на инструкторите от BUTF. Всички участници успешно защитиха по-висока степен, което е отличен резултат.
На провелия се конгрес на ATEU бяхте избран за заместник председател?
Това е изключително отговорна позиция, която изисква специфични качества и умения. Изборът ми е следствие от положителната промяна на посоката, в която се развива BUTF. Надявам се, че ще оправдая напълно гласуваното ми доверие.
Advanced Taekwon-do EUrope e представител на Advanced Taekwon-do International за Европа. Организацията ще координира дейността на членовете си от Европа и ще популяризира Таекуон-до, като модерно Бойно изкуство.
Как виждате бъдещето на BUTF и Таекуон-до?
BUTF ще продължи да въвежда иновации на Таекуон-до пазара в България и ще се стреми да привлече всички развиващи Таекуон-до, като Бойно изкуство. В международен план организациите развиващи Таекуон-до като спорт, ще бъдат принудени да се обединят или ще преминат към олимпийският стил.
Какво бихте посъветвали тези, които смятат да се занимават с Таекуон-до?
Започвайки, не мислете за вашето далечно бъдеще в Таекуон-до. Наслаждавайте се на всяка стъпка от обучението си. Запомнете, че черния колан не е върхът на Бойното изкуство, а е едно ново начало. Също както в живота, така и в Бойното изкуство всеки ден трябва да се стремим да научаваме нещо ново.
