Мирослав Трифонов е дипломиран треньор по таекуон-до и Магистър със специалност „Спортен мениджмънт” към НСА „Васил Левски”. Международен инструктор по таекуон-до, носител на ІV дан. Генерален секретар на BUTF, Генерален секретар на ATEU и председател на клуб Феникс.

Кога започнахте да тренирате таекуон-до и с какво Ви заплени бойното изкуство?

От бойните изкуства бях запленен още от дете. Силно се впечетлявах от грандиозните бойни сцени във филмите с Чък Норис, Жан Клод Ван Дам, Брус Ли… Наред с това имах силно развито чувство за справедливост и честност – добродетели които преоткрих във философията и ценностите на бойните изкуства. Таекуон-до започнах да тренирам в 8-и клас. Бях все още неуверен в себе си и притеснителен. Имах нужда да закаля волята си. Когато за първи път влязох в залата, още не знаех какво представлява таекуон-до, но разбрах че ми харесва – почувствах че съм намерил своето място.

Как стигнахте до черния колан ?

Пътят, който извървях до черен колан беше много труден, но желанието ми беше в пъти пъти по-силно. Когато трениращите правиха 30 клякания, аз правих 50. При всяко движение следях с периферен поглед бързината и техниката на по-високите степени в залата и давах всичко от себе си да ги догоня и надмина. Аз нямах талант и вродени качества за таекуон-до, но приемам това като позитив, тъй като трудностите ме научиха да бъда постоянен, търпелив и упорит в учението.

Трудно ли е да работите като инструктор по таекуон-до ?

Трудно, но приятно! Мога да се похваля, че съм щастлив човек, защото работата, която имам ми носи удоволствие и удовлетворение. Трудно е, защото психическата и физическа умора е голяма. Аз се раздавам напълно и се стремя да помогна и да намеря подход към всеки в залата. Това коства много енергия. Самокритичен съм и когато нещо не се получава в тренировъчно-възпитателния процес търся причината в мен, докато не намеря правилния начин за решаване не ситуацията. Обичам работата и учениците си! Няма по-голямо морално удовлетворение за мен от благодарностите, които са ми изказвали мои ученици и техните родители. Това е най – голямата награда за мен, както и да видя плодовете на труда си – развитието на децата във физически и ценностен аспект. Работата като инструктор ми помага да се чувствам полезен и пълноценен в обществото.

Считате ли, че таекуон-до е актуално в 21 век?

Да! Таекуон-до и въобще бойните изкуства са актуални и днес! Актуалност губят само методите  и средствата на обучение. Новите поколения имат нови интереси, нов начин на поведение и мислене, нова визия. Ако един инструктор днес иска да води тренировка с методика и упражнения отпреди 20 години, трудно може да разчита на успех.

Вие преподавате дори на деца от предучилищна възраст. Много инструктори твърдят, че това е твърде ранна възраст за обучение, какво мислите за това?

Да.  И Аз съм чувал изказвания от рода „ какво научават децата-да броят на корейски ли?” или „ децата още не могат да осъзнаят това което учат”. ( смее се ) Ако един инструктор не може да обучава 4-ри годишно дете, това не означава, че детето не може да се учи. Може би просто този инструктор няма необходимия подход, опит и познания за работа с деца. Истината е, че децата разбират много добре принципите на бойното изкуство, имат ясна представа за добро и лошо, за истина и лъжа и заучават не малък арсенал от техники. От личния си 13 годишен опит като инструктор мога да потвърдя, че поднесено по подходящ и достъпен начин, обучението по таекуон-до в ранна детска възраст, има силно формиращ физически и възпитателен ефект. Преди години бях провел, съвместно с катедрите „Спортна медицина” и „Теория на спорта” към НСА, изследване на антропометрични показатели на трениращи таекуон-до и нетрениращи деца от предучилищна възраст. В изследването бяха включени и тестове за физическа дееспособност. Резултатите бяха впечетляващи и потвърдиха в цифри и съотношения моя опит. Така че по отношение на вашия въпрос – всичко зависи от целите, приоритетите и компетенцията на инструктора. Когато инструкторът казва, че от детето не става нищо, негов приоритет не е да бъде полезен на това дете, а да създаде световен шампион.

Значи считате, че обучението по таекуон-до има принос при възпитанието на децата?

Да, голям принос! Особено в наши дни, когато ценностната система е застрашена от материалния и консуматорски свят. В работата си все по-често виждам трудностите на родители и учители при възпитаването и дисциплинирането на децата. Това е така, защото детето не се учи единствено в къщи и в класната стая. Учи се от телевизията, от интернет, от улицата и от целия заобикалящ го свят. В този ред на мисли, таекуон-до се явява като силно помощно звено в тази насока.

Вие сте дипломиран треньор в НСА, каква е разликата между треньор и инструктор ?

Чудесен въпрос! Да бъдеш инструктор е голямо постижение, но не е достатъчно. Работата като такъв изисква голяма отговорност. В ръцете на инструктора са поверени здравето и живота на неговите ученици. Непознаването, от страна на инструктора, на анатомията и физиологията на човешкото тяло, несъобразяването на упражненията с възрастовите особености и закономерностите на спортната тренировка, крие рискове от тежки контузии и травми с трайни последствия. Инструкторът има емпирични познания, натрупани на базата на визуална представа и подражание, докато треньорът е специалист, познаващ същността в детайли, и във всички аспекти на науката, които засягат таекуон-до. За да бъдеш сертифициран инструктор към някоя международна организация, е необходимо да си чел Енциклопедия по таекуон-до и да си достигнал определено техническо ниво чрез тренировки.т.е. да защитиш теоритически и практически изпит. Треньорът изучава психология, педагогика, физиология, биохимия, биомеханика, анатомия, спортна медицина, методика на физическото възпитание и спорта, оказване на първа медицинска помощ. Всичко това го няма в енциклопедията. Много от добрите състезатели и шампиони, посветили живота си на тежки тренировки,  решават да станат инструктори, но златният медал не означава винаги добър инструктор. Хубаво е да се разграничават двете понятия. Аз освен да тренирам избрах и да уча ( смее се ).

Имахте ли висок успех като студент?

Никога не съм следвал мотото „ уча за да завърша”. Винаги съм искал да уча за да науча. В подкрепа на това съм публикувал в сайта на клуб Феникс дипломите си за Висше образование, където всеки може да види среден успех и успех от държавни изпити и защити, публикации и участия в научни конференции, ранг – сертификати. Няма какво да крия.

Работил ли сте в друга сфера освен в таекуон-до?

Да. Работил съм като хонорован преподавател по статистика в НСА, като охрана, в семеен бизнес, но с каквото и да съм се занимавал, не съм спирал да водя групи и да практикувам таекуон-до. Приел съм бойното изкуство като предопределеност за мен-какъвто и път да поема, животът ме тласка към таекуон-до. В последните години и със създаването на BUTF, изцяло съм посветил енергията и работата си на таекуон-до.

Въпросът който ще ви зададем, го зададохме и на Б. Атанасов. Има ли бизнес и пари в таекуон-до?

Разбира се! Ако посветиш изцяло времето си на нещо, в което няма пари, ще гладуваш! ( смее се ). Странно е, че инструкторите в България, които упорито твърдят, че таекуон-до не е бизнес също поддържат зали, събират членски внос, регистрират търговски сдружения, пътуват често в чужбина, вместо да тренират по ливадите и да отглеждат зеленчуци….за да преживяват кризата. Мисля, че няма нищо срамно, нещо повече- въпрос на доблест е да кажеш истината, че имаш бизнес и печелиш. А ако бизнесът ти върви, значи си добър в това което правиш. За съжаление у нас все още думата бизнес е обидна. Таекуон-до е като всяка една сфера на човешката дейност. Човек се обучава в нещо, ходи на курсове и уроци, заплаща, за да може да се квалифицира, да работи и да получава възнаграждение. Освен всичко останало, таекуон-до е и път за социално развитие. Сентенцията „таекуон-до не е бизнес, защото е бойно изкуство” не ме удовлетворява и не мога да повярвам в нея. Ние, от BUTF, като организация дори предлагаме бизнеса, като част от маркетинга, на нашите ученици и колеги – не ги ограничаваме до черния колан, купата и „тайните „ на таекуон-до. ( пак се смее )

Вие защитихте ІV дан пред GM Lim. Как оценявате вашия успех?

Да,  наистина, считам това за голям успех и чест за мен, тъй като GM Lim е  име от голяма величина в таекуон-до – председател на техническата комисия на ITF по времето на ген. Choi, участвал в заснемането на Енциклопедия по таекуон-до. За мен този изпит беше голямо предизвикателство и риск, тъй като покрих изискванията със скъсани коленни връзки. Щастлив съм, че както аз, така и останалите участници в изпита се представихме успешно и на ниво. Изпитът и семинарът минаха и сега търсим нови предизвикателства и хоризонти.

Какво е значението на степените в Таекуон-До?

(Смее се) За децата, цветът на колана е от огромно значение. На моите ученици, аз казвам така: Няма значение кой сега е 6-ти или 5-ти гуп. Важно е кой няма да се откаже и след една или две години ще защити първи дан. Няма значение кой има черен колан, а кой е продължил да тренира и учи, след като е защитил черен колан. Важно е кой ще защити черния си колан в живота,  кой ще създаде свое училище, за да предаде на другите своя опит и знания и да бъде възнаграден за дългогодишния си труд. Изпитите за степени не трябва да се възприемат като някаква надпревара с времето и другите в залата. Сертификатът за степен, като един лист хартия не служи за нищо.

Бяхте избран за Генерален секретар на Европейския борд на ATEU. Как приемате този пост?

Аз самият, бях изненадан от това решение. Приемам го като голяма отговорност и много работа, в името на това, да оправдая гласуваното ми доверие и да изградим един стабилен и уютен дом на таекуон-до в Европа.

Какво ще кажете за GM Lim?

Щастлив съм, че имах възможността да срещна този човек и майстор и да се уча от него. Силно съм впечатлен, както от техническите му умения и познания, така и от неговата култура и поведение. Мисля, че за първи път, след толкова години търсене срещнахме нещо повече от инструктор по спорт. GM Lim е учител с аура и позитивно излъчване. Изключително реален и земен, с човечен характер. В същото време, силно респектиращ и взискателен. Тези негови качества проличаха особено на изпита за черни колани. Ако някой, сега ме попита „ Е, и какво научихте за два дни?” – бих му отговорил: „ това, което не бях научил за 7 години”. Важното за мен е, че присъствието на GM Lim подейства силно мотивиращо и емоционално на нашите възпитаници. Това показва, че ние сме намерили правилния път и трябва да работим в тази насока.

Вие сте тренирали и при други корейски майстори, един от които е Ким Унг Чол. Защо сега не тренирате при него?

Така е. До ден днешен изпитвам благодарност и уважение, както към майстор Ким, така и към всички мой инструктори. По една или друга причина пътищата ни се разделиха.  В БФТ ITF нямаше възможност за прокарване и реализиране на иновационни идеи, тъй като замисълът и приоритетите на ръководството бяха различни. Моите виждания за развитието и организацията на таекуон-до се оказаха различни. Аз не исках да се самоограничавам и си дадох право на избор. Мисля, че в това няма нищо лошо. На пазара трябва да се предлагат различни алтернативи, за да се отговори на интересите и желанията на хората. Аз намирам това за позитивно, защото БФТ ITF предлага едни перспективи, ние други, а други организации – трети. Така всеки може да намери своето място, или да предложи нещо ново и по-добро.  За съжаление, отзивите на някои мои инструктори не бяха такива каквито очаквах… Аз лично бих се радвал, ако мой ученик изгради нещо по-добро или различно от мен. Това ще означава, че съм го учил не напразно. Аз подкрепям мислещите и идейните хора. Старая се да уча учениците си в този дух. Не искам да се обграждам с хора, които предпочитат да не мислят, а само да изпълняват, защото е по-лесно. Това не ме прави щастлив и ограничава спектъра на мирогледа ми.

Споменахте думата уважение. Какво мислите за уважението в Бойните изкуства?

Много инструктори по таекуон-до вярват, че уважението се показва само с  механичен  поклон по протокол. Убедих се в това през лятото на изминалата 2010 г. Човек може да се поклони и без да уважава, когато това изисква ситуацията. Аз считам, че  искренното уважение може да се прояви чрез още много други форми. Поклонът е в залата, където сме ученици, инструктори и майстори (когато сме в една зала). Извън залата сме приятели или конкуренти, бедни или богати, щастливи или нещастни, бели или цветни, комунисти или демократи и разполагаме с хиляди жестове, с които да покажем уважението си един към друг и наученото в залите. Този модел на мислене обаче, изисква по – широка система от възгледи за света. Факт е! Все още има инструктори, които бъркат благодарността и уважението с чувсвото на задлъжнялост и безпрекословно подчинение. Те казват „Аз търпя, въпреки че не ми харесва, защото уважавам”. Мисля че човек трябва първо да уважава себе си, за да може да уважава останалите.

Какво мислите за политиката и спорта в таекуон-до?

Вижте, всеки клуб, организация и предприятие има своята политика. Без нея няма визия и шанс да просъществува. Що се отнася до спорта, тук всички инструктори сме на едно мнение – спортът е малка част от таекуон-до. Е, някой казват, че спортът е 20% от бойното изкуство, а отстрани изглежда, че е 100% (смее се). Ключът към успеха на една организация, е в придържането към правилния баланс. Всяка крайност води до пропуски, загуби и срив. Така както гласи и учението на „До”- да създадеш баланс между работа и свободно време, семейство и приятели. Аналогично е.

Вече има не малко организации по таекуон-до. Виждате ли бъдеще в откритите турнири?

Да бъдещето на таекуон-до, като спорт със сигурност е в откритите турнири. Това е начинът да има по-голяма конкуренция и медалите да имат по-голяма стойност. В България, обаче това не може да се случи скоро, тъй като тук също се изисква по-широк мироглед на ръководителите на организации и повече кураж. Но турнирите за нас ( BUTF) не са приоритет.

Защо създадохте BUTF? В България вече има няколко организации по таекуон-до…

Така е. Има и различни международни организации. Всяка една от тях има изисквания към своите национални членове. Едни са насочени към световния и Олимпийски спорт. Те отсяват потенциалните шампиони и останалите трениращи отпадат и губят значение. Други развиват масовия спорт и единственият приоритет е бизнеса и политиката. При тях се губи качеството. Ние търсим ползата на Таекуон-До за хората и се придържаме към баланса между бойно изкуство, спорт, политика и бизнес. Наш приоритет е, да научим трениращите как да постъпват в живота. Да използват интелекта си по предназначение и да го развиват. Да допринесем във възпитанието, изграждането и съхраняването на ценностната система при децата. Искаме да инвестираме в тяхното бъдеще. За това организирахме семинар с GM Lim. Затова създадохме BUTF.

Какво бихте посъветвали тези, които решат да се занимават с таекуон-до?

Бъдете неуморни в учението и тренировките. Не се притеснявайте да задавате въпроси и винаги търсете отговори. Учете не само техниките, а и как да постъпвате в живота. Учете се от вашия инструктор – виждайте не само това, което трябва да се прави, а и това което не трябва да се прави. Пожелавам ви успех в пътя на бойното изкуство и в реализирането на вашите идеи и желания!

(Visited 17 times, 1 visits today)

Comments are closed.